1.05.2020 г., 0:47

Короналюбов

707 0 1

Мъж със маска до очите

и жена – и тя така.

Среща в парка под върбите,

някъде през пролетта.

 

Запознали се във Нета,

луднали от самота.

А били почти съседи,

нейде в Сухата река.

 

Днес е време карантинно

и без маска накъде?

Глоби пишат, без да питат,

униформени мъже.

 

Но те с маски са, изрядни

като хиляди от нас,

водят кучета приятни…

В парка пускат ги за час.

 

Имат визия страхотна:

той с небръснато лице,

тя пъпчива, доста грозна,

но това не е проблем.

 

Маските са тъй удобни –

скриват всяка грозота.

Без целувки старомодни

е короналюбовта.

 

В страст гореща час измина.

Всеки тръгва към дома,

щото пази карантина.

Докога ще е така?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вирусните стихота ги избягвам, принципно, но твоят хумор много ми допадна. Лек, звучен, на място и без много патос. Всеки по пътя си и туйто! Кой каквото видял, видял 😃

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...