diesto (Данаил Антонов)
973 520
22.10.2019 г., 12:32 ч.  

Кошмар да си - аз пак ще те обичам! 

  Поезия » Любовна, Философска
676 4 9


Сънувал съм кошмари по нощѝте,
но този бе наяве. След събуждане.
С ръце изплаках. После със очите.
Теб няма те. И чувствам се ненужен.
И сам. И изоставен. И излъган...
Не си виновна ти. Сърцето в мене е.
Че, колкото е смело да се влюбва,
по сто боли го повече без тебе...
Не искам да тъжа с душа, печална!
И облаци надежда да валят...
Съдбата от сълзите ми е кална.
Живота, на живота ми е враг...
По памет те докосвам и не спя.
Рисувам сякаш твоят силует.
Агония сред нощна самота,
на мъж, обичащ повече с ръце...
Аз още не заспивам. Чакам слънцето.
Безброй самотни изгреви ще имам.
След залез светиш винаги във тъмното.
Кошмар да си, аз пак ще те обичам!

 

Стихопат.
 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно, много въздействако! Има нещо много красиво в това мъж да изрази с думи толкова силна болка.
  • Благодаря за милите думи! Мира, не съм велик! Просто не съм щастлив
  • Имаш право Светле, наистина си е непоправим. Тъкмо "се успокоих" от няколко ведри стиха и хайде сега пак... Дании,за теб си говорим. Нали съм ти казвала колко си велик.
    Поздравления,човече,страхотен си !
  • "... Аз още не заспивам. Чакам слънцето.
    Безброй самотни изгреви ще имам.
    След залез светиш винаги във тъмното.
    Кошмар да си, аз пак ще те обичам!"
  • Непоправим си...
  • Благодаря, момичета! ♾️
  • Много ми хареса. Тъжно е, но е много хубаво.
  • Дълбоко пронизва всяка дума и накъсва сърдечния ритъм...
  • ❤ ❤ ❤
Предложения
: ??:??