Кошмар да си - аз пак ще те обичам!
Сънувал съм кошмари по нощѝте,
но този бе наяве. След събуждане.
С ръце изплаках. После със очите.
Теб няма те. И чувствам се ненужен.
И сам. И изоставен. И излъган...
Не си виновна ти. Сърцето в мене е.
Че, колкото е смело да се влюбва,
по сто боли го повече без тебе...
Не искам да тъжа с душа, печална!
И облаци надежда да валят...
Съдбата от сълзите ми е кална.
Живота, на живота ми е враг...
По памет те докосвам и не спя.
Рисувам сякаш твоят силует.
Агония сред нощна самота,
на мъж, обичащ повече с ръце...
Аз още не заспивам. Чакам слънцето.
Безброй самотни изгреви ще имам.
След залез светиш винаги във тъмното.
Кошмар да си, аз пак ще те обичам!
Стихопат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
