Кошмар да си - аз пак ще те обичам!
Сънувал съм кошмари по нощѝте,
но този бе наяве. След събуждане.
С ръце изплаках. После със очите.
Теб няма те. И чувствам се ненужен.
И сам. И изоставен. И излъган...
Не си виновна ти. Сърцето в мене е.
Че, колкото е смело да се влюбва,
по сто боли го повече без тебе...
Не искам да тъжа с душа, печална!
И облаци надежда да валят...
Съдбата от сълзите ми е кална.
Живота, на живота ми е враг...
По памет те докосвам и не спя.
Рисувам сякаш твоят силует.
Агония сред нощна самота,
на мъж, обичащ повече с ръце...
Аз още не заспивам. Чакам слънцето.
Безброй самотни изгреви ще имам.
След залез светиш винаги във тъмното.
Кошмар да си, аз пак ще те обичам!
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
