Коя си ти
Коя си ти
Цигарата догаря в полумрака.
Искри в златисто чашата с коняк.
Болезнен спомен гони самотата,
и оживява образът ти пак.
Ликът един, а образите два,
събрали във душата на дете,
ту див и развълнуван океан,
ту ласкаво и галещо море.
Море от страст на влюбена жена,
с очи - пронизващи кинжали,
дали аз някога ще разбера
коя си всъщност ти - едва ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
