Коя си ти
Цигарата догаря в полумрака.
Искри в златисто чашата с коняк.
Болезнен спомен гони самотата,
и оживява образът ти пак.
Ликът един, а образите два,
събрали във душата на дете,
ту див и развълнуван океан,
ту ласкаво и галещо море.
Море от страст на влюбена жена,
с очи - пронизващи кинжали,
дали аз някога ще разбера
коя си всъщност ти - едва ли?
© Любомир Попов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
