Козът на Жокера
Вече нямам аса, скрити в ръкава на топло.
Дълго, твърде дълго с тебе играхме без коз.
Ти спечели. Аз изгубих. Стига толкова!
Време е всеки да тръгне по свой коловоз
и да разбърка небрежно тестето отново
или там каквото остана след тази игра.
Ти си силен, пък аз, от онази рядка порода –
не падам по гръб и не печеля на всяка цена.
Картите! Паузата свърши. Ново наддаване.
Мълчиш. Много дълго. Знам, отново си пас.
Няма игра. Няма колоди. Няма залагане.
Само гърбав Жокер се хили от един пасианс.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
