Козът на Жокера
Вече нямам аса, скрити в ръкава на топло.
Дълго, твърде дълго с тебе играхме без коз.
Ти спечели. Аз изгубих. Стига толкова!
Време е всеки да тръгне по свой коловоз
и да разбърка небрежно тестето отново
или там каквото остана след тази игра.
Ти си силен, пък аз, от онази рядка порода –
не падам по гръб и не печеля на всяка цена.
Картите! Паузата свърши. Ново наддаване.
Мълчиш. Много дълго. Знам, отново си пас.
Няма игра. Няма колоди. Няма залагане.
Само гърбав Жокер се хили от един пасианс.
© Даниела All rights reserved.
