2.11.2018 г., 2:49 ч.

Край 

  Поезия » Философска, Гражданска
399 1 1

Чакалите слухтят из моя град,
очите им земята ще изпият –
опашки вият в ритъма нерад,
и своя глад от никого не крият.

Илюзия ли хлябът е за тях?
Имотът на душите им се срива.
Животът им издава алманах –
под темата неискрена „щастливи“.

Телата им жалеят да са път,
и стъпките в земята се забиват:
посоките се сливат, а върхът
е лъч, но тъмнината ни облива.

Чакалите слухтят из моя град,
слухтят и не усещат, че умират;
и в заника на този маскарад –
земя и свят ги гледат и се спират.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??