Nov 2, 2018, 2:49 AM

Край 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
436 1 1
Чакалите слухтят из моя град,
очите им земята ще изпият –
опашки вият в ритъма нерад,
и своя глад от никого не крият.
Илюзия ли хлябът е за тях?
Имотът на душите им се срива.
Животът им издава алманах –
под темата неискрена „щастливи“.
Телата им жалеят да са път,
и стъпките в земята се забиват:
посоките се сливат, а върхът
е лъч, но тъмнината ни облива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Random works
: ??:??