Край
Чакалите слухтят из моя град,
очите им земята ще изпият –
опашки вият в ритъма нерад,
и своя глад от никого не крият.
Илюзия ли хлябът е за тях?
Имотът на душите им се срива.
Животът им издава алманах –
под темата неискрена „щастливи“.
Телата им жалеят да са път,
и стъпките в земята се забиват:
посоките се сливат, а върхът
е лъч, но тъмнината ни облива.
Чакалите слухтят из моя град,
слухтят и не усещат, че умират;
и в заника на този маскарад –
земя и свят ги гледат и се спират.
© Димитър Драганов All rights reserved.
