Край
Смисъла вече не виждам.
Сѝлици нямам за ред.
Вече към мен не приижда
топъл човешки куплет.
Смисълът вече го няма.
Писах. Написах. Добре.
Имаше някакви двама,
радост и чаши кафе.
Тежко усещам умора.
Няма почивка за мен.
Писах за милите хора.
Писах за светлия ден.
Няма копнеж и куплети.
Плача без смисъл в зори.
Вече поета помнете
в минало време. Уви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
