22.01.2023 г., 13:33 ч.

Край 

  Поезия
204 3 4

Смисъла вече не виждам.

Сѝлици нямам за ред.

Вече към мен не приижда

топъл човешки куплет.
 

Смисълът вече го няма.

Писах. Написах. Добре.

Имаше някакви двама,

радост и чаши кафе.
 

Тежко усещам умора.

Няма почивка за мен.

Писах за милите хора.

Писах за светлия ден.
 

Няма копнеж и куплети.

Плача без смисъл в зори.

Вече поета помнете

в минало време. Уви.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не се отказвай! Пиши още много поезия.
  • След края следва нова начало! Такъв е животът! Само "Напред"! Казал го е Стоян Михайловски!
    Обичай и ще бъдеш обичан! Чети другите и те ще ти откликнат подобаващо!
    Поздравления за стиха!
  • Не можеш да сложиш край на писането, то е заложено в теб!
  • Аааа, не. Мите аз чета.
Предложения
: ??:??