Взе душата ми

Направи я на прах

А после върза дланите ми

С огнено въже от думи

В захватка нежна спъна моята нога...

Взе душата ми~*

Превърна ме във прах

Стри между устните си времето

И то разцъфна искащо

в самотните очи на зимата~

Ябълков обичащ цвят

~&*~

А после бурята разридана прегърна

И като от мидичка извади не една*~

В стотици перли

нейните емоции превърна

В перла чувствата ми

Как събра~*

От сълзите на Венера ти направи

Огледало в което

срещат влюбените не смъртта

а ласката на Арфа гали

с мелодия любовна им слуха

Магеснице!

Със огнено въже от думи

в захватка нежна спъна моята нога...

~&*~

послесловие:

И понеже нямам друго...

а само душа~

поднасям ви я

Цвете бяло...

с втъкани нишки Надежда

и чувства сбирани от

очите на Ангел влюбен

в Бяла Луна~*

Л~Е

14 февруари...

   ден любовен в годината на

                   Светлина без мрак

               КРАСАВИЦА~*

~&*~

Щастлива съм, че ръцете ми се спират в гърдите на хора!

http://vbox7.com/play:00b53a37eb