Красавица~*
Взе душата ми
Направи я на прах
А после върза дланите ми
С огнено въже от думи
В захватка нежна спъна моята нога...
Взе душата ми~*
Превърна ме във прах
Стри между устните си времето
И то разцъфна искащо
в самотните очи на зимата~
Ябълков обичащ цвят
~&*~
А после бурята разридана прегърна
И като от мидичка извади не една*~
В стотици перли
нейните емоции превърна
В перла чувствата ми
Как събра~*
От сълзите на Венера ти направи
Огледало в което
срещат влюбените не смъртта
а ласката на Арфа гали
с мелодия любовна им слуха
Магеснице!
Със огнено въже от думи
в захватка нежна спъна моята нога...
~&*~
послесловие:
И понеже нямам друго...
а само душа~
поднасям ви я
Цвете бяло...
с втъкани нишки Надежда
и чувства сбирани от
очите на Ангел влюбен
в Бяла Луна~*
Л~Е
14 февруари...
ден любовен в годината на
Светлина без мрак
КРАСАВИЦА~*
~&*~
Щастлива съм, че ръцете ми се спират в гърдите на хора!
http://vbox7.com/play:00b53a37eb
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Л-Е Всички права запазени
