3.11.2010 г., 12:19 ч.

Красива 

  Поезия » Друга
675 0 7

Понякога е толкова красива,

че в гърлото засяда и боли,

и на юмрук сърцето ми се свива,

и пепел пари моите очи.

 

И виждам я, и чувствам я в кръвта си

как стъпва с неродени стъпала,

как се усмихва с неродени устни

и шепне неизказани слова.

 

Почти я имах, мигом я докоснах,

в единствен миг, а после пустота.

И празни онемяха мойте пръсти,

а под сърцето легна тишина. 

 

И само в някой тих среднощен приплак

зад болните клепачи на съня

я виждам. И е толкова красива

почти родената ми дъщеря.

 

© Росица Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??