Красива измама
Тя е малка, а аз съм голям.
Недокосната фея от хора,
притежава от огъня плам.
Недоносен. Дълбоко затворен.
И небето говори с очи,
за детето, което жадува
от земята да се прероди
любовта, за която будувам.
Без ръце да улавя звезди.
А набързо изплетени нощи
да ги крият в далечни земи,
при отдавна изчезнали гости.
Тя е малка, а аз съм голям.
И объркан, защото я няма.
Накъде отпътува? Не знам.
И била е красива измама…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
