25.07.2024 г., 19:36  

Красота и истина

901 2 4

Говори ми красиви лъжи,

че от истини грозни боли ме.

Суетата във мен съживи

и със щастие мнимо дари ме.

 

Че в живота - илюзия кратка -

красотата така очарова.

Красотата - локумено сладка -

за сърцето - желана отрова.

 

Красотата е дрога опасна -

тя съзнанието обладава.

Тя ни хвърля на музите страстни

и в студените нощи ни сгрява.

 

Красотата ни води до лудост,

в нея има метежна искра.

Аз мечтая за нейните устни

като цвете за капки роса.

 

Аз желая я - тя се надсмива -

тъй надменна и палава фея.

Във аления залез се завива

и ме оставя само да копнея.

 

За жалост истината ме простреля,

като куршум от безмилостна цев.

Красотата в моята постеля

ще дойде само ако е на кеф.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...