Краят е началото...
Днес пак ме няма на никоя карта,
питам къде съм, а всъщност мълча.
Отново към края засядам на старта
и гледам небето, лежейки в калта.
Вдигам ръце... да докосна луната,
но стигам само до пътен знак „стоп”.
А времето, като метална лопата,
събира мечтите ми в общия гроб.
Кой ще изтрие сълзите ми? Вятърът.
Кой ще ме стегне отново? Студът.
И нима пак във керамичен кратер ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация