Erato (Erato Eratova)
137 125
8.12.2007 г., 21:10 ч.

Краят на безкрайността... 

  Поезия » Друга
658 0 10
 

Краят на безкрайността...

06.12.2007

 

Очите ми са две куршумни рани,

ръцете ми - наситени с грехове,

душата и сърцето ми са плодове небрани.

Любов събирах в своите нозе.

 

 

Любов събирах, но и просех.

С едно сърце,  с една душа,

и винаги в себе си аз носех

едничка искрена мечта.

 

 

Мечтата срещаше стени студени.

И черни каменни сърца.

Мечтата, тя се губеше в безвремие,

на жертвената клада в самота...

 

 

И днес от погледа на две куршумни рани,

в безвремие удавена мечта,

от щастието на околните се храни,

и чака края на безкрайността...

© Erato Eratova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??