Краят на безкрайността...
Краят на безкрайността...
06.12.2007
Очите ми са две куршумни рани,
ръцете ми - наситени с грехове,
душата и сърцето ми са плодове небрани.
Любов събирах в своите нозе.
Любов събирах, но и просех.
С едно сърце, с една душа,
и винаги в себе си аз носех
едничка искрена мечта.
Мечтата срещаше стени студени.
И черни каменни сърца.
Мечтата, тя се губеше в безвремие,
на жертвената клада в самота...
И днес от погледа на две куршумни рани,
в безвремие удавена мечта,
от щастието на околните се храни,
и чака края на безкрайността...
© Erato Eratova All rights reserved.
