anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
12.11.2008 г., 21:51 ч.

Краят на детството 

  Поезия » Друга
708 0 10

Във двора ни щедро смокините зреят -

аз помня вкуса им и плътния цвят.

А близо до нас се протяга и кеят,

кресливите гларуси волно кръжат.

 

Преваля следобед и мама ме вика.

При охлюва в здравеца - там се тая.

Рибар подранил, за да хване светлика,

ме стряска с гръмовното "Има кая!".

 

Пак в същата плочка ранявам коляно.

Уплашен, денят във юмрук се е свил.

А мама целува ме малко припряно:

тя бърза - простира да съхне пестил.

 

Щом почне да дреме вечерната къща,

играчките вече поискат да спят,

превит от умора, баща ми се връща

със мириса странен на чуждия свят.

 

Разбуждам се: страшно и тъмно навън е.

Високата зарзала рони луни.

Да можеше времето някой да спъне -

на облака в сянката злото кълни.

 

Но краят на рая внезапно връхлита -

смъртта на вратата ни драснала кръст.

И болката моя, до бяло премита,

превърнала крехкото детство във пръст...

 

© Аноним Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??