Във двора ни щедро смокините зреят -
аз помня вкуса им и плътния цвят.
А близо до нас се протяга и кеят,
кресливите гларуси волно кръжат.
Преваля следобед и мама ме вика.
При охлюва в здравеца - там се тая.
Рибар подранил, за да хване светлика,
ме стряска с гръмовното "Има кая!".
Пак в същата плочка ранявам коляно.
Уплашен, денят във юмрук се е свил.
А мама целува ме малко припряно:
тя бърза - простира да съхне пестил. ...