14.05.2008 г., 10:33

Краят на една морска история

882 0 1

 

 Ти закъсня!
 Нахално,
 безпардонно,
 неприлично,
 ужасно и трагично закъсня.
 Защо ли закъсня?
 Не бях предвидил това.
 Не бях очаквал това.
 Какво да правя сам сега?
 Минути празни всичко разрушават.

 

 Ти не дойде!
 Неволно,
 доволно,
 банално,
 загадъчно и безпорядъчно
 ти не доиде.
 Какво дете!
 Да бе ми казала поне.
 Не бях предвидил това.
 Не бях очаквал това.
 Какво да правя сам сега?
 Проклета женска същина.
 В слушалката баща ти забавляваш.
 (Каква послушна си понякога да види).

 

 Дори не се обади ти.
 Вземи слушалката и говори.
 Не, няма повече да се обаждам аз,
 дори и да съм сигурен, че си у вас.
 Наистина ми писна и съм пас.
 Отдолу няма да те гледам и кръжа.
 Ще сложа точка и ще си мълча.

 

И ти мълчиш,
 но знам, че бдиш,
 но туку-виж сгрешиш
 и чуствата ми притъпиш.
 Нелеп финал!
 Баста.

                             (c) Mobby_Dick

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Гюров Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....