9.05.2009 г., 9:49

Кредец на звездни лъчи

954 0 0

Разцъфват в плътта на небето

бездиханните звезди.

Приятели на Луната,

на Слънцето по-малки сестри.

Но сред тъмната материя

се прокрадва крадец.

С безсрамна ръка

събира звезден прашец.

Сълзите им покриват

грешното небесно тяло,

яростни юмруци счупват

изкривеното земно огледало.

 

 

Утринта бе тиха.

Когато отворих очи,

видях в твоите ръце

как бързичко се скриха

звездни лъчи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Векова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...