Крилата си не съм разтварял
372
0
0
До днеска аз крилата си не съм разтварял...
И в синия простор на радостта, не съм летял!
Но в огъня на чувствата си съм изгарял...
И все на поста си в живота тежък съм стоял!...
Като ненужни дните, времето раздава...
И само спомен блед за мен е вчерашния ден...
И огъня от миналото, пепел става.
И аз от всичките превратностите съм уморен!
Това е истината проста и жестока...
Часовника на времето, във нея се върти,
чрез него хората променяха посоки,
но винаги надежда у нас да заблести..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
