Крилата си не съм разтварял

До днеска аз крилата си не съм разтварял...

И в синия простор на радостта, не съм летял!

Но в огъня на чувствата си съм изгарял...

И все на поста си в живота тежък съм стоял!...

Като ненужни дните, времето раздава...

И само спомен блед за мен е вчерашния ден...

И огъня от миналото, пепел става.

И аз от всичките превратностите съм уморен!

Това е истината проста и жестока...

Часовника на времето, във нея се върти,

чрез него хората променяха посоки,

но винаги надежда у нас да заблести..