Крилата си не съм разтварял

Poetry » Civic

373 0 0

До днеска аз крилата си не съм разтварял...

И в синия простор на радостта, не съм летял!

Но в огъня на чувствата си съм изгарял...

И все на поста си в живота тежък съм стоял!...

Като ненужни дните, времето раздава...

И само спомен блед за мен е вчерашния ден...

И огъня от миналото, пепел става.

И аз от всичките превратностите съм уморен!

Това е истината проста и жестока...

Часовника на времето, във нея се върти,

чрез него хората променяха посоки,

но винаги надежда у нас да заблести..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0