Крилата и отсечени летят
И за безкрилите щом иде реч-
за птиците, които не гнездят,
над вярата, когато падне меч
отсечени крилата им летят!
Как бурята от слънце да ги спре
в зениците – зелени мълнии.
Какво като светът не разбере,
че са очи с любов изпълнени.
И в мрака да се видиш – остани!
И камък да те тегли към земя,
главата си нагоре повдигни,
ще имам грижа... с моите крила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
, после Надя и аз пък да не видя... внезапно стана, да. Радвам се, че споделихме! Благодаря.
