14.07.2019 г., 18:10 ч.

Крилете на чайката 

  Поезия » За деца
1560 2 8

Веднъж на чайката крилете

вражда подхванали открита,

започнали да спорят двете

кое от тях тя предпочита.

 

– На мен се първенството пада. –

дясното тъй заговорило. –

И признанието е награда

за всичко, що съм сторило.

 

Тя без мен не може да лети.

Аз издигам я в небето,

да достига сини висоти

и се спуска над морето.

 

И не че искам да се хваля,

но аз увереност й давам,

без мене нищичко не става

и благодарност заслужавам.

 

– Ти много важност си придаваш. –

лявото му възразило. –

А моя принос май забравяш. –

и от това се докачило.

 

– И аз съм тук необходимо! –

то обидено отвърнало. –

Това е тъй неоспоримо! –

и сърдито се извърнало.

 

Така разсърдени крилете,

не пожелали да се помирят,

не отстъпвали и двете,

не успели спора да решат.

 

И не искали те вече

да летят във висините,

и да се носят надалече

над морето и вълните.

 

Не подозирайки за спора,

решила чайката да литне,

но съвсем изгубила опора

и могла само да залитне.

 

Криле напрягала напразно.

Какво бе станало със тях?

Преди слушали я безотказно.

Изпитала тя даже страх.

 

А сега какво ще прави

Белогушка – чайка волна?

Как храна ще си набави?

Ох, била навярно болна!

 

А минутите летели,

започнал да я мъчи глад

и крилете отмалели

без малки рибки за обяд.

 

Гладът турил ги на тясно.

И защо още да отлагат?

Станало им вече ясно,

че е хубаво да си помагат.

 

Смисъл нямало да спорят,

а в небето за да полетят,

и глада за да преборят,

по-добре е да се помирят.

 

– Имаме голяма нужда

едно от друго. – рекли двете.

Да възвърнем наш’та дружба! –

и сдобрили се крилете. –

 

Двете сме еднакво нужни,

чайката за да лети,

със усилия задружни

ще добруваме и аз, и ти.

 

© Ангелина Михайлова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Произведението е участник в конкурса:

Как враговете станаха приятели »

5 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??