5.02.2021 г., 7:33

Кристални съцветия

777 3 7

- Хей, отворете ми...!

-Чува ли ме някой...?

Пред вселенските порти

дошла съм и идвам

от много далече...!

Дошла съм да търся помощ

за светът и народа си...!

- Хей, отворете ми...!

Имам толкова много въпроси!

Търся отговори... но този път

не ги намирам - защото моят

свят изтъкан е от лъжи

и всичко рухва и всичко

се разпада на кристални атоми.

 

Поглеждам към небето -

Луната и звездите бързаха

за някъде, а бели и черни облаци

се гонеха с вятъра, но златната

луна пътека пътя към звездите

ми показа... Вървя... труден път

извървях, падах и ставах

по прашния път на живота.

Но толкова - болка, отчаяние

и страх препъват сетивата ми.

Затова кажете ми кой... кой

отвори кутията на Пандора...?

 

Сълзите се стичат горчиви, горещи

и парят ми те под нозете, по стълба

небесна се катеря нагоре и така

стигнах до вселенските порти...

И този таен глас - който

не веднъж ми шептеше...

Кристалният ключ е в теб -

пази го... посланик си ти

на мира и доброто...

 

И сега когато поставиха

светът на колене - отчаян

да търси лек и спасение...

и любовта ми към род и родина

издигна ме от тъмната бездна...

 

Кристалният ключ в ръцете

ми свети и разпръсква

любов и надежда, и вселенските

порти, пред които стоя с вълшебния

ключ ще отворя... и невиждано

чудно вълшебство пред мен засия

в най-чудните кристални съцветия...

 

Пристъпвам плахо, тревожно

на коленете си падам и моля -

за истина свята, надежда,

любов и лек за целият свят...

- Хей, чува ли ме някой...?

Вижте тези кристални сълзи

как се сливат с променливия

вектор на времето, в което живея...

 

А край мен - светли Ангели

разперват крила, пеят песни

и литват на воля и с толкова

много обич заляха света

и затвориха с трясък -

кутията на Пандора...

 

Сега щастливо и с радост

поглеждам нашата планета,

огряна от слънцето

празнично свети и изпраща

безусловна любов

на нашата родна вселена...

И в тишината на нощта

се раждат истини,

понякога недостижими

и брилянтно чисти,

но вижте как блестят

и ни показват път към любовта!

 

24.01.2021г

Катя Джамова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иване, благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!

    "Този свят е нашият свят и нека

    всеки миг да бъде изпълнен

    със мир и надежда...

    Искрици любов сега разпилявам

    за да достигнат звездни предели

    и от там да докосват света

    със вълшебни целебни лъчи...!"

    Откъс от стиха ми "Искрици любов"
    Катя
  • Благодаря ти, Катя, че ми даваш възможност да посетя твоя невидим духовен свят. Хубаво е да има Посланици на доброто и мира тук на Земята, готови да се застъпят пред Създателя, Бог, да помогне на човечеството в тези тежки, съдбовни дни. Благодаря ти, че споделяш с такова вдъхновение, любов и обич, своите, чувства и вълнения. когато описваш, онова, което виждаш с духовните си очи в света на невидимото. Поздравления!
  • Георги, така е пътят трябва да се следва и да бъдем будни
    да се отърсим от страхът и да бъдем силни в тези дни на
    трудни изпитания! Благодаря ти за хубавия коментар!

    Ивайло, благодаря ти за вниманието и хубавите думи!

    Здравей, Младене! Толкова много се радвам да те видя
    на моята страница! Благодаря ти от сърце за хубавия коментар!
    Благодаря ти, че постави стиха ми "Кристални съцветия"
    в любими!

    Мисълта полита и достига
    звездни галактики...
    Отронвам си звезди
    и ги влитам в косата
    ефирна синя звездна
    материя обвива
    сетивата...
    и рисувам с пръсти
    нови вълшебства...

    "Вдъхновение"
    Катя
  • "Вижте тези кристални сълзи
    как се сливат с променливия
    вектор на времето, в което живея...
    ...
    И в тишината на нощта
    се раждат истини,
    понякога недостижими
    и брилянтно чисти..."

    Редове с неподкупно въздействие. Поздравление, Катя!
  • Този път трябва и да се следва, а иначе винаги го има и го е имало...
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...