Кръговрат
Остави ме да ми се радва друг -
да ме прегръща нощем и завива
остави ме в ръцете на добър съпруг
Повтарям си, че няма лошо във това -
спокойна, с него че ще остарея,
но смисълът на няколко слова
и факти тъжни ме заставят да немея.
Да си мълча виновна пред света
за кръговете, през които минах...
И всичко в името на любовта,
мълчейки, със глава изкимах...
И пак, и пак... във труден кръговрат
на истини и на мечти живея -
понякога те виждам като брат,
а после пак до лудост те копнея...
Как идваш за пореден кръг
в безкрайността, в която ме постави,
затуй, че си неизплатимият ми дълг -
забивам нокти във стени корави...
И чакам, чакам, без да знам какво,
нали съм здраво и отдавна вкоренена,
до теб обаче съм изтръгнато дърво,
до теб съм просто другата Ирена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
