renika67 (Ирена Георгиева)
150 174
Nov 19, 2012, 10:57 PM

Кръговрат 

  Poetry » Other
662 0 5

Остави ме да ми се радва друг -
да ме прегръща нощем и завива
остави ме в ръцете на добър съпруг

за старостта теории да ми развива...

Повтарям си, че няма лошо във това -
спокойна, с него че ще остарея,
но смисълът на няколко слова
и факти тъжни ме заставят да немея.

Да си мълча виновна пред света
за кръговете, през които минах...
И всичко в името на любовта,
мълчейки, със глава изкимах...

И пак, и пак... във труден кръговрат
на истини и на мечти живея -
понякога те виждам като брат,
а после пак до лудост те копнея...

Как идваш за пореден кръг
в безкрайността, в която ме постави,
затуй, че си неизплатимият ми дълг -
забивам нокти във стени корави...

И чакам, чакам, без да знам какво,
нали съм здраво и отдавна вкоренена,
до теб обаче съм изтръгнато дърво,
до теб съм просто другата Ирена...

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??