7.09.2021 г., 14:34

Кръговрат

1K 3 4

 

Нещата  се повтарят

и век след век препускат.

Във времето ни спряло

не виждаме поуки.

      

От Егото велико

сега сме обладани,

а вътрешния повик -

дълбоко закопали.

     

Живеем зад решетки -

отвънка и отвътре.

Като добитък в клетки.

Като отдавна мъртви.

     

От страх сме се сковали.

Не търсим смисъл в нищо.

Безумно оглушали,

сме маса от безлични.

    

Омраза и ненавист

душите ни разяжда.

И ставаме безгласни,

прокажени и жалки.

    

Повтаря се животът.

Повтарят се въпроси...

      

А в Своята Голгота

Бог пак с Любов ни носи.

    

   

 

 

      

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бог е Любов! Но хората не вярват в Него и не искат да се спасяват!
    Поздрави!
  • Елена, много ми допадна стихът, казала си истини ,които не смеем да си признаем, съжалявам, че късно го открих! Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Милена!
    Страшна е тази духовна бездна, от която човечеството дори не се опитва да излезе...
    Дори не осъзнава, че е там...
  • Дълбощо изповедно, поучително и вярващо в Бога.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...