7.09.2021 г., 14:34

Кръговрат

972 3 4

 

Нещата  се повтарят

и век след век препускат.

Във времето ни спряло

не виждаме поуки.

      

От Егото велико

сега сме обладани,

а вътрешния повик -

дълбоко закопали.

     

Живеем зад решетки -

отвънка и отвътре.

Като добитък в клетки.

Като отдавна мъртви.

     

От страх сме се сковали.

Не търсим смисъл в нищо.

Безумно оглушали,

сме маса от безлични.

    

Омраза и ненавист

душите ни разяжда.

И ставаме безгласни,

прокажени и жалки.

    

Повтаря се животът.

Повтарят се въпроси...

      

А в Своята Голгота

Бог пак с Любов ни носи.

    

   

 

 

      

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бог е Любов! Но хората не вярват в Него и не искат да се спасяват!
    Поздрави!
  • Елена, много ми допадна стихът, казала си истини ,които не смеем да си признаем, съжалявам, че късно го открих! Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Милена!
    Страшна е тази духовна бездна, от която човечеството дори не се опитва да излезе...
    Дори не осъзнава, че е там...
  • Дълбощо изповедно, поучително и вярващо в Бога.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...