7.09.2021 г., 14:34

Кръговрат

979 3 4

 

Нещата  се повтарят

и век след век препускат.

Във времето ни спряло

не виждаме поуки.

      

От Егото велико

сега сме обладани,

а вътрешния повик -

дълбоко закопали.

     

Живеем зад решетки -

отвънка и отвътре.

Като добитък в клетки.

Като отдавна мъртви.

     

От страх сме се сковали.

Не търсим смисъл в нищо.

Безумно оглушали,

сме маса от безлични.

    

Омраза и ненавист

душите ни разяжда.

И ставаме безгласни,

прокажени и жалки.

    

Повтаря се животът.

Повтарят се въпроси...

      

А в Своята Голгота

Бог пак с Любов ни носи.

    

   

 

 

      

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бог е Любов! Но хората не вярват в Него и не искат да се спасяват!
    Поздрави!
  • Елена, много ми допадна стихът, казала си истини ,които не смеем да си признаем, съжалявам, че късно го открих! Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Милена!
    Страшна е тази духовна бездна, от която човечеството дори не се опитва да излезе...
    Дори не осъзнава, че е там...
  • Дълбощо изповедно, поучително и вярващо в Бога.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...