Sep 7, 2021, 2:34 PM

Кръговрат 

  Poetry » Civilian
571 3 4

 

Нещата  се повтарят

и век след век препускат.

Във времето ни спряло

не виждаме поуки.

      

От Егото велико

сега сме обладани,

а вътрешния повик -

дълбоко закопали.

     

Живеем зад решетки -

отвънка и отвътре.

Като добитък в клетки.

Като отдавна мъртви.

     

От страх сме се сковали.

Не търсим смисъл в нищо.

Безумно оглушали,

сме маса от безлични.

    

Омраза и ненавист

душите ни разяжда.

И ставаме безгласни,

прокажени и жалки.

    

Повтаря се животът.

Повтарят се въпроси...

      

А в Своята Голгота

Бог пак с Любов ни носи.

    

   

 

 

      

 

 

 

 

 

 

© Елена Гоцева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Бог е Любов! Но хората не вярват в Него и не искат да се спасяват!
    Поздрави!
  • Елена, много ми допадна стихът, казала си истини ,които не смеем да си признаем, съжалявам, че късно го открих! Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Милена!
    Страшна е тази духовна бездна, от която човечеството дори не се опитва да излезе...
    Дори не осъзнава, че е там...
  • Дълбощо изповедно, поучително и вярващо в Бога.
Random works
: ??:??