Нещата се повтарят
и век след век препускат.
Във времето ни спряло
не виждаме поуки.
От Егото велико
сега сме обладани,
а вътрешния повик -
дълбоко закопали.
Живеем зад решетки -
отвънка и отвътре.
Като добитък в клетки.
Като отдавна мъртви.
От страх сме се сковали.
Не търсим смисъл в нищо.
Безумно оглушали,
сме маса от безлични.
Омраза и ненавист
душите ни разяжда.
И ставаме безгласни,
прокажени и жалки.
Повтаря се животът.
Повтарят се въпроси...
А в Своята Голгота
Бог пак с Любов ни носи.
© Елена Гоцева All rights reserved.
Поздрави!