Sep 7, 2021, 2:34 PM

Кръговрат

  Poetry » Civic
976 3 4

 

Нещата  се повтарят

и век след век препускат.

Във времето ни спряло

не виждаме поуки.

      

От Егото велико

сега сме обладани,

а вътрешния повик -

дълбоко закопали.

     

Живеем зад решетки -

отвънка и отвътре.

Като добитък в клетки.

Като отдавна мъртви.

     

От страх сме се сковали.

Не търсим смисъл в нищо.

Безумно оглушали,

сме маса от безлични.

    

Омраза и ненавист

душите ни разяжда.

И ставаме безгласни,

прокажени и жалки.

    

Повтаря се животът.

Повтарят се въпроси...

      

А в Своята Голгота

Бог пак с Любов ни носи.

    

   

 

 

      

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гоцева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бог е Любов! Но хората не вярват в Него и не искат да се спасяват!
    Поздрави!
  • Елена, много ми допадна стихът, казала си истини ,които не смеем да си признаем, съжалявам, че късно го открих! Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Милена!
    Страшна е тази духовна бездна, от която човечеството дори не се опитва да излезе...
    Дори не осъзнава, че е там...
  • Дълбощо изповедно, поучително и вярващо в Бога.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...