Кръгът 2
Прости ми, Господи,
не се научих,
че минус пет плюс пет - ни дава нула...
А нулата – загадка!
Много учени
не знаят тайната и – в мрак забулена!
Какво е тя! Дали е равновесие?
Дали е нищо!
Или Там е всичкото!
Дали са там изгубените есени?
Или от там цвърчат напролет птичките?
Дали от там се раждаме и дишаме,
или от там сега смъртта ни дебне?
А тайната не става за разнищване,
не знаем за какво ни е потребна.
От нулата – нагоре и надолу –
е плюс безкрайност, или минус...
Вечност!
За истината нека се помолим –
да овледеем тази безконечност.
Логично е да става на окръжност –
безкрайно горе
и безкрайно малкото...
И става кръг! Посоките задържаме –
кръгът е нула!
Всичко е начало.
А нула, плюс и минус – са закони,
които са валидни за Земята.
Когато трябва Вечността да гоним,
ще трябва да наместим сетивата.
Добро и зло в окръжността ги няма...
Наистина това Живот е вечен!
В съзнание за истина голяма,
в безвремие за тайна неизречена...
Ах ясно!
Всичко е Сега и Тука -
в момента, в паралелни измерения.
Заблуда е сегашната наука
да търси само в тоз живот решения!
А краят, Господи! Какво е краят?
Умирането всъщност е измама,
и ако Ти си сътворил Безкрайното,
то няма край!
Начало също няма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
