Jackie151 (Антоанета Иванова)
92 5899
28.05.2023 г., 9:50 ч.  

Кръгът 1 

  Поезия » Философска, Друга
501 16 24


Прости ми, Господи! В живот нелесен
съзирах трудно смисъла, прости ми!
Аз исках да избегна тъжни есени
и да не ми се случат люти зими.

 

Аз исках само пролети и лято
да изживея – празници, възходи!
Да няма скръб и мъка на Земята,
а хляб и мир за всичките народи!

 

Прости ми, Господи, че не разбирах -
не виждах Път в познатите пътеки,
а бури сетивата ми раздираха
и търсех изход лесен в дни нелеки.

 

Бунтувах се за чуждото страдание,
бунтувах се за безполезна гибел
и питах се – защо сме тъй създадени?
Защо плътта душата ни разбива?

 

Сега разбрах, че ще усетим болката,
защото имаме за болка възприятия.
А знанието нужно е дотолкова,
че да осмислим злото на Земята.

 

Да не допускаме от нас да тръгва
това, което хора наранява.
А трудностите да не ни залъгват -
чрез тях духът расте и помъдрява.

 

И ако наште сетива усещат всичко -
любов, омраза, прошка и замръзване,
то Раят не е тук!
Но щом обичаме,
ще го намерим – още не е късно!
Ще го намерим – в друг живот възкръснали!

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Преди да се родим и след смъртта ни
Ромашка (Златка Чардакова) Ромашка
Поезия » Философска, Гражданска
(Да не си помислите, че ще следва линията на Ивайло Петров! Няма! Приемете, че само заглавията си приличат. Ако на някого е по-угодно, ще река, че съм заимствала от заглавието на романа. Кой както предпочита, само мир и любов да бъде!)
Били ли сме преди да се родим?
Дали ще бъдем даже след смъртта?
...
  425  6  14 
Кръгът 2
Jackie151 (Антоанета Иванова) Jackie151
Поезия » Философска
Прости ми, Господи,
не се научих,
че минус пет плюс пет - ни дава нула...
А нулата – загадка!
Много учени ...
  434  7  17 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е, че имаш надежда за човеците. Дано капанът, който са си заложили има изход за спешни ситуации. Силна емоция!
  • Иви, Бела, Сени, благодаря ви от сърце. Радвам се, че ме посетихте и харесахте. Хубав ден ви желая!
  • Добре
    Болката и радостта са езикът на Бог
  • Прекрасна, мъдра поезия ни поднасяш, Тони! За мен бе удоволствие да прочета!💗 Благодаря ти!
  • Благодаря, Младен, Нина, Владислав, Петя, Георги, Лина!
    Младен, силно се надявам на многоизмерен свят, а в някое друго измерение вече злото да не се свързва с Луцифер 😊
  • Комплименти, Тони! И аз искам нещата от първия и втория куплети... И разбирах, и разбирам онова, което Е, в последващите. Много ми хареса.
  • Браво.
    Поздрави и за двете.
  • Силен финал. Браво, Тони!
  • Щом обичаме, щом го искаме, щом го търсим, непременно ще го намерим. Много силен стих, Тони!
  • Този твой стих, Антоанета е плод на симбиоза между дълбоки размишления за смисъла на живота и на високо поетично вдъхновение:

    "Сега разбрах, че ще усетим болката,
    защото имаме за болка възприятия.
    А знанието нужно е дотолкова,
    че да осмислим злото на Земята.
    ...
    ...Раят не е тук!
    Но щом обичаме
    ...Ще го намерим – в друг живот възкръснали!"

    Бих казал, че знанието ни е нужно, за да осмислим не само злото на Земята, но и във вселената, защото според мен злото съществува обективно. А Раят сам ще ни намери, особено ако сме възкръснали и сме го заслужили!

    Поздравявам те! Взе ми акъла!
  • Благодаря, Белла! Радвам се на твоята оценка!
  • Нека е Любов - Тук и Сега! Чудесен стих!
  • Благодаря, Скити! Радвам се, че ти хареса!
  • Много силен стих, Тони! Страхотен синхрон между теб и Злати! Напълнихте ми душата, момичета!
  • Благодаря ти, Мини затова, че хареса този стих и посланието в него. Това е първата част. Има и втора, която ще пусна след време и в нея споделям въпроси малко извън този свят.
  • Тони, много хубав стих си ни поднесла, изпълнен с дълбоки мисли. Душата ти е толкова чувствителна, че е успяла да синтезира в стих, такъв обширен материал. Въпросите зададени, са стонове от безкрая в които се стопява мисълта ти. Аплодирам таланта ти и ти пожелавам още по- силно вдъхновение.
  • Аз ти благодаря, Дани. Всъщност на никого не натрапвам своите възгледи и убеждения. Току що прочетох разказ, че нищо не е вечно. Да, той се отнася за този ни живот. Но съм напълно убедена в две неща. Първото е, че Животът е вечен. Тези разсъждения не се уповават само на моята вяра. Който има желание да прочете - има безкрайно много литература по въпроса.
    Второто нещо е, че Животът тук не е Рай. И никога няма да стане, каквото и да прави човечеството. Защото по пътя към Вечността всяка една душа трябва да изживее всичко, което го има на този свят. Ако не пряко, то чрез разкази, романи и филми, в които да се докосне до всичко, да изгради позиции за добро и зло. И така душата ще е опознала света в цялото му разнообразие на емоции и ще е научила уроците си.
  • Напълно в тона на въпросите, които Злати поставя е и твоята молитва, Тони! Интелигентните хора често разсъждават върху подобни въпроси, често „разнищват“ себе си в търсене на правилния житейски път, съмняват се, критични са... А всъщност, така се доближават до Божиите канони и норми. Дълбок стих, благодаря ти за него!
  • Благодаря ти, Вили. Още съм жива. И пак ще повторя, че всеки, рано или късно, ще отговаря не само за лошите си постъпки, които са видни за всички, а и за лошите си помисли.
  • Тони много се радвам да видя твой стих и то какъв само! Беше ми домъчняло. Сякаш живна този сайт тези дни, напук на лошото време.
    Поздравявам те и благодаря!
  • Благодаря ти, Злати. Вечните истини могат да се кажат и с обикновени думи, важното е да излизат от сърцето. Това ни прави живи, и в този, и във Вечния живот!
  • Мила Тони, радвам се, че те провокирах да споделиш своя стих - силен, дълбок, мъдър!
    Аплодисменти!
  • Благодаря, Таня! Злати ме провокира да го пусна, защото това е моето убеждение.
  • Много силен стих!
    Браво!!!
Предложения
: ??:??