2.08.2015 г., 21:00

Kръщене

525 1 5

Не плачи, дете!

Бог приема те в храма.

Дяволът проклет

примката отпуска.

Хич не му се ще!

Мама с кръста те сроди

и поднася хляба.

Бродят наоколо светии

и ти се радват.

Потопи краче в светената вода -

остави следата да те води.

По пътеката на Господ има само рози!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щастливо да е кръщелничето!
  • Мило...
  • Симпатично и миловидно стихо! Харесах и го оценявам!
    Поздрави от мен!!
  • Дяволът все се противи, но и ние трябва да сме твърди и да не му се даваме! Поздрав, Васе!
  • Припомни ми собственото кръщане, Василке! Споменът ми е, че сякаш попът ме похити и помислих, че ще ме дави. Бях само на 2 години и съм възприемал кръщаването като голяма заплаха за сигурността си. Спомням си, че известно време след това, ако не слушах, ме заплашваха с повторно кръщаване. Голямо плакане падна. Но така или иначе ме кръстиха.
    Хареса ми:

    "Дяволът проклет
    примката отпуска.
    Хич не му се ще!
    Мама с кръста те сроди
    и поднася хляба.
    Бродят наоколо светии
    и ти се радват...
    По пътеката на Господ има само рози!"

    Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...