Не съм от онези момичета силни.
Понякога в ъгълче душата си свивам
и дните ми стават студени и сиви…
Не мога пред друг, себе си да разкривам.
Имам си грехове. (Е, нали всички сме хòра?)
Но знам, че добро още в себе си нося.
Дните препъват ме, натрупват умора,
все мечтая да ходя по лятото боса.
Словата ми криви, дори неразбрани,
понякога в рими изливам си всичко.
И тръни събирам от вятъра необрани.
(Не ми се чуди! Знам, че е непривично.) ...