Кръстопътища за ветрове
Не съм от онези момичета силни.
Понякога в ъгълче душата си свивам
и дните ми стават студени и сиви…
Не мога пред друг, себе си да разкривам.
Имам си грехове. (Е, нали всички сме хòра?)
Но знам, че добро още в себе си нося.
Дните препъват ме, натрупват умора,
все мечтая да ходя по лятото боса.
Словата ми криви, дори неразбрани,
понякога в рими изливам си всичко.
И тръни събирам от вятъра необрани.
(Не ми се чуди! Знам, че е непривично.)
В мен лудуват все ветрове. Урагани.
Ветрецът понякога е летен и топъл,
понякога морският бриз, който пали
звездите в небето с космически вопъл.
Душата ми – кръстопът. Сега си събирам
всичките грешни и верни посоки.
С ветровете вървя. Пред тебе се спирам
да поискам любов...
любов сърцето ми проси.
28.12.2022
