Самотна кукувица кука...
това тя прави всеки ден.
И тъмни сили предизвиква...
Съдбата вика ù за мен!
Аз кукането ù пресмятам,
какви са бройките броя...
Щом спре, аз влизам под земята,
а кука ли, ще съм добре!
Макар че в този мит не вярвам,
но се поддавам, без да ща,
и пред иконата заставам,
докато изгори свещта!
© Христо Славов Всички права запазени