Квартирата
В квартирата, онази старата,
на две пресечки, дето бе от къщата,
се случваха неща особени,
като измамени цветя - откъснати
красиви стонове прииждаха,
а после леден, мрачен тон
със същото желание изменчиво
преглъщаше си лунения сок.
В квартирата, онази старата
се случваха особени неща -
ту вино пиехме, ту пък се понасяхме едва...
И черният часовник даже знаеше
че някаква магия става през нощта.
Когато тихо ми се молеше
и падаше една сълза.
Аз все загледан бях в прозореца.
Оглеждах себе си едва.
Тогава се отваряше вратата и с леко скърцане ми шепнеше какви ли не слова.
Излязох.
В онази, новата, квартира се случват вече по-особени неща и мойто съществуване е тъй излишно,
погром е нашата съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Синьо момиче Всички права запазени
