К Ъ Д Е С А
Ако си тръгнал света да превземаш
без никому нещо ти да отнемаш,
не спирай! Светът очаква такива
да разработят пустата нива...
Воювай, отъпквай, очиствай пътеки
прокълнати да са пусти навеки!
Прокарвай за словото ти магистрали,
за да събужда дълбоко заспали!
Ако застигнеш ранени, разбити,
без вяра да имат те във очите,
с тръбата високо за сбор засвири,
отчаяни, тъжни ти събери!
Тогава лекувай, раздавай мехлеми!
Никой не може да те отнеме
правото с вяра да сътворяваш
доброто, което с обич раздаваш.
Светът те очаква разбит до пресита...
Прокудена правдата за тебе пита:
„Къде са, къде са сърцата готови
за подвизи свети и пориви нови?"
© Стойна Димова Всички права запазени