Къде се губих, Господи, къде
по пътищата, твоите, господни,
небрежно метнал сивото сетре,
в сърце понесъл стихове бунтовни?
В пустинята, по пясъчния дял,
и в дебри на гори непроходими,
в моретата, под яростния шквал,
в крилете на просторите ти сини,
навсякъде, където и да спра,
със скитническа длан за милостиня,
ухо допрял към земните недра,
преминал планини, блата и тиня, ...