28.11.2022 г., 11:52

Къде съм

995 6 15

Къде съм аз? Душата ми – вселена,

пътува между бъдеще и минало.

От хиляди звезди е осветена,

дори когато в ступор е застинала.

 

Къде съм аз сред многото въпроси

в главата ми забити като копия.

Опитвам всички грехове да нося,

затънала сред блато от утопии.

 

Къде съм аз? Отворила сърцето

за мъдростта космическа на времето

и виждам там хармония, където

вода и суша се прегръщат шеметно.

 

Къде съм аз? В отломки на комети

и в пъстрата шевица на сезоните.

От жажда да живея съм обзета,

простете любовта ми непресторена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...