Към бъдещето
На бъдещето райските врати
не щат да се отворят през пустини.
А времето на прага ми шепти
безбройните пропуснати години.
На бъдещето мрачния кордон
оплита ме в стихиените мрежи.
Не ще намеря тихия заслон
където спят несретните надежди.
На бъдещето островния път
ме дебне, без да моли за пощада.
Погледнала изтръпнала отвъд,
прегръщам разпростряната грамада.
Моралът е поставен под въпрос
раздава изпитания лъжовни,
прекършен и отдавна ходи бос
и репетира хитрости дословно.
А пътят не се дава на добри
а се раздава щедро на удобни.
Злината в пошлостта се корени
и дири непотърсена утроба.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тая вечер ще съм много твоя, Тони, ще се разходя колкото успея да наваксам.
Този стих е пропит от тъга, от многото нередности, които не си в състояние да оправиш...Всички сме така, поне младите да се събудят и се преборят! И до кога тия "удобни"?!...Браво! -
Благодаря за оценката, Злати! Тя означава много за мен!
-
Мила Тони, жаждата ти за светлина крещи! Впечатляваща поезия! Адмирации!
-
Благодаря, Дани. Радвам се, че си тук. Много ни се събра напоследък, не мога да стоя безразлична.
Хубав ден и вдъхновение, мила! -
Тони, изключителен стих, дълбок, провокиращ многопосочен размисъл. Финалната констатация е тъжна и за жалост, отговаря на действителността. Поздравявам те за творбата!👍🌹
-
Благодаря ти, Младен за оценката!
Бъди вдъхновен! -
Впечатляваща поезия. Дълбока и проникновена.
А мрачните акорди й правят чест! -
Благодаря, Таня, радвам се, че беше тук!
-
Чудесно написано!!!
-
Тоти, нямах това намерение. Просто се изля!
Пусни нещо свежо, да се разведрим
-
Радвам се, Вили, че ти хареса стихът!
Хубав уикенд ти желая! -
Желанието за светло бъдеще е съизмеримо
с нежеланието на настоящето.
Тони, може ли така? - Караш ме да мисля,.
Поздрави! Успех! -
Горчивата истина, Тони и прекрасно написано, разбира се. Поздравявам те.
-
Мария, много ми дойдоха последните събития, не може да не се следят и това е моментното ми състояние. Такова разединение на общестото е станало, че не знам и не ми се прогнозира, защото нямам толкова знания, че да правя прогнози. Не знам дали, както казва Ким съм оптимист. Гледам резултатите.
Благодаря ти! -
Финалът е наистина впечатляващ и, както Юри ти е написал - е истинска сентенция!
Твоята поезия винаги води до размисъл и философски заключения, Тони. Поздравявам те, мила! -
Ще пофилософствам, но мисля, че ако във всички има промяна, ще има и правилни хора. 😉
-
Благодаря Юри, Ким.
Ким, това единствено ни остана - да чакаме промяна. Чувам, че казват - виновни сте, защото не избирате правилните хора. Дали има правилни хора? Но да не звучи особено песемистично, ще кажа, че надеждата не умира. -
Съдбата знае на кого и как,
доброто с времето намира си пролука
да покълне в хорските души и пак
да се бори да имаме сполука. 😉
Браво, Джаки! ✌🌹 -
Хубаво е, с финал сентенция! 👍
-
Благодаря, Нина. Гражданската позиция не ми е силната страна, предпочитам философската, ама понякога не се издържа. То си е и философско виждане, защото от край време нищо, нищо не се е променило!
Хубав ден и благодаря за любими. -
Много силно и истинско!
-
Благодаря, Мини. Това, което виждам ме провокира. Не издържам, ама не виждам много изход! Благодаря и за любими!
-
Много хубав, автентичен стих, за времето в което живеем Тони.
Казала си по чудесен начин, какво се разиграва пред очите ни. Хареса ми и те поздравявам!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Чета, даже и тук, в Откровения съм чела стихове отпреди шест и повече години - все същите проблеми. Дори лицата да са други, действията са същите. Лошото е това, че дори и свестен човек да попадне във властта, жадната и утроба го променя.