Към бъдещето
На бъдещето райските врати
не щат да се отворят през пустини.
А времето на прага ми шепти
безбройните пропуснати години.
На бъдещето мрачния кордон
оплита ме в стихиените мрежи.
Не ще намеря тихия заслон
където спят несретните надежди.
На бъдещето островния път
ме дебне, без да моли за пощада.
Погледнала изтръпнала отвъд,
прегръщам разпростряната грамада.
Моралът е поставен под въпрос
раздава изпитания лъжовни,
прекършен и отдавна ходи бос
и репетира хитрости дословно.
А пътят не се дава на добри
а се раздава щедро на удобни.
Злината в пошлостта се корени
и дири непотърсена утроба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
