8.09.2005 г., 0:59

Към залива

1.1K 0 0

Върху римската бойна галера
гордостта на имперския флот,
вее се флага на страшна химера
-да отвоюва поредния роб!
Вече греблата са в длани корави,
ритъмни тъпани вече гърмят,
войните стискат стоманата здраво,
мисли студени към боя вървят.
Сам, отстрани седи ветерана,
умислено гордо поглажда брада,
плакне в морето старата рана,
а пък в очите … солена вода!
Помни той страшната гледка:
разруха, пожари, убити деца,
после пиянство не плащащо сметка
и жени,
и жени,
и жени
с изкривени лица!
Знае:
Вече е друго.Крепости вечни
“гордо” отварят врати,
за да влезнат “човечни”
квадратните ни глави!
Кръчмарите весело канят
“Влез друже пийни!”
и бедрата разтварят
съвсем нелеки жени!
Искат във тях да оставим
семе за трудните дни
-децата които им правим
да тъпчат далечни земи…
……
На римската бойна галера,
гордостта на имперския флот,
само един няма химера,
само един… не е роб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...