Към залива

Върху римската бойна галера
гордостта на имперския флот,
вее се флага на страшна химера
-да отвоюва поредния роб!
Вече греблата са в длани корави,
ритъмни тъпани вече гърмят,
войните стискат стоманата здраво,
мисли студени към боя вървят.
Сам, отстрани седи ветерана,
умислено гордо поглажда брада,
плакне в морето старата рана,
а пък в очите … солена вода!
Помни той страшната гледка:
разруха, пожари, убити деца,
после пиянство не плащащо сметка
и жени,
и жени,
и жени
с изкривени лица!
Знае:
Вече е друго.Крепости вечни
“гордо” отварят врати,
за да влезнат “човечни”
квадратните ни глави!
Кръчмарите весело канят
“Влез друже пийни!”
и бедрата разтварят
съвсем нелеки жени!
Искат във тях да оставим
семе за трудните дни
-децата които им правим
да тъпчат далечни земи…
……
На римската бойна галера,
гордостта на имперския флот,
само един няма химера,
само един… не е роб!