30.11.2010 г., 22:57

Къс самота

991 0 1

Къс самота

 

Погледнах в очите, които крещяха,

и кротко докоснах лицето ù бяло.

Ръцете ми нежно сякаш щадяха

чупливо и крехко, изстрадало тяло.

 

Устни, стопени в неловка усмивка,

сякаш надсмиваха моята нежност.

Студена и празна жалка обвивка,

вглъбена в самотна безбрежност.

 

Косите ù черни се плъзгаха мудно,

погалвайки нежния бял порцелан.

Тъй във очите, долавящ се трудно,

проблесна копнежът с болка желан.

 

Потрепна за миг и после се хлъзна,

блестяща и толкова чиста на вид.

Сълзата едничка, която се плъзна,

отнасяща всичката болка за миг.

 

Гледах без думи свойта сестра,

протегнала жадно ръцете към нея.

Близначка и моя безкрайна тъга,

и туй, за което успях да живея.

 

Не можех да гледам тихо встрани!

Дори пред преграда, която делеше

две вечно жадуващи черни очи,

всяко от които за другото крещеше!

 

Ударих с ръката стената зловеща

и блеснаха в миг безброй стъкълца.

Погледнах отново с надежда отсреща,

там вече не беше мойта сестра.

 

Как ли не търсих отново преграда?

Какво ли не правих да върна деня?

А на земята пред мене тихо лежаха

огледални парчета и къс самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дили Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...