Къс самота
Погледнах в очите, които крещяха,
и кротко докоснах лицето ù бяло.
Ръцете ми нежно сякаш щадяха
чупливо и крехко, изстрадало тяло.
Устни, стопени в неловка усмивка,
сякаш надсмиваха моята нежност.
Студена и празна жалка обвивка,
вглъбена в самотна безбрежност.
Косите ù черни се плъзгаха мудно,
погалвайки нежния бял порцелан.
Тъй във очите, долавящ се трудно, ...