23.08.2020 г., 9:42 ч.  

Kъсче от август 

  Поезия » Пейзажна, Друга
647 7 11

Слънце препило с роса от тревата, на гладно,
слънчеви зайчета, като мъниста търкаля.
Вятърът тръпне в клонака и май му е хладно,
бърза по улици голи да погне Михаля.

 

Градски врабчета маршрути, за път каканижат,
слушат внимателно гладните улични котки.
Птици, по жиците сетните нотички нижат.
Есен пристъпва с в листа шумоляща походка.

 

Скланят лозите глави - натежали от вино,
тихо на синора старо плашило въздиша.
Тук в полунощ все на пръсти септември ще мине,
всяка сълза на Луната той в стих ще опише.

 

И ще разцъфнат от обич и блян хризантеми,
свойта цигулка от мъка ще счупи щурецът.
Есен е, есен макар и дошла ненавреме.
късче от август в сърцето си пази градецът.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Нека да Е още мъничко лято.
С перли от слънце и с ярки звезди,
с малки щурчета - мъниста в полята,
с черги от крехки, зелени треви.
Нека е само от Август парченце. ...
  659  11 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??