Kъсче от август
Слънце препило с роса от тревата, на гладно,
слънчеви зайчета, като мъниста търкаля.
Вятърът тръпне в клонака и май му е хладно,
бърза по улици голи да погне Михаля.
Градски врабчета маршрути, за път каканижат,
слушат внимателно гладните улични котки.
Птици, по жиците сетните нотички нижат.
Есен пристъпва с в листа шумоляща походка.
Скланят лозите глави - натежали от вино,
тихо на синора старо плашило въздиша.
Тук в полунощ все на пръсти септември ще мине,
всяка сълза на Луната той в стих ще опише.
И ще разцъфнат от обич и блян хризантеми,
свойта цигулка от мъка ще счупи щурецът.
Есен е, есен макар и дошла ненавреме.
късче от август в сърцето си пази градецът.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
