7.04.2013 г., 20:55 ч.

Къща от карти 

  Поезия » Друга
1001 0 7

Къща от карти

                                  на Г.

 

Отречи се от мен. Стига търси вината във себе си.

Нека аз да поема куршума. Спокойно – свободен бъди.

Аз си знам, лоша бях. Лоша съм. Не понасям разделите.

Отмъщавам и бягам. Не плача. Не моля. Не питам дори.

 

Отречи се от мен. Разкрещи се. Не гледай към пода.

Мразя тази лъжлива, смирена и кротка тъга. Удари ме.

Крещи. Счупù нещо. Обвинявай и псувай. За Бога,

само спри да мълчиш! Не подсмърчай. Не ме гледай така.

 

Отречи се от мен. Това не е дом, а е къща от карти.

И ще рухне над нас, дори само леко да стъпим встрани.

Мразя тези стени. Този хлад. Този зъл и студен Януари.

Затова още днес те забравям. Отречи се от мен. И върви. 

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не смея да почукам в този дом
    Обърнат ли се картите прокобно
    ще съскат като змии мълчешком
    и ще изчезне смисълът на болката...
    Но пък ще стискам палци със очакване
    ей, тъй да метнеш някой хубав стих
    и да зарадваш мохиканите от сайта
    като от някъде се появиш...
  • Ето,пътят ме доведе обратно в твоят дом,Елмира! И моят е същият - една въздишка само и...рухна...
    Позната до болка емоция!
    Оставам при теб!
  • Така е януари. Такъв е. А ти пиши...
    Благодаря за споделената поезия, Елмира!
    Респект!
  • Благодаря ви!

    Марго, губя се нещо
  • Емоционален стих. Поздрави!
  • От сърце...и от огън!

    Къде си?
  • Де да беше така лесно забравянето...
    Въздействащ стих!
    А от мълчанието по - страшно няма
    ( върни се пак, този сайт има нужда от стихове като твоите )
Предложения
: ??:??