Къща за ангели
Някой ангел несръчен в Господния храм разпиля
дълъг наниз от перли и ледени сини мъниста.
И над стария град се прихлупи – и дълго валя
тих снежец – и написа живота ни сякаш начисто.
После плете дантели в стъклата ни потни среднощ.
Престрашено врабче свойте стъпчици тихи остави.
И се любихме дълго – и дълго! – под лунен разкош,
в барабанния тропот на всички сърдечни октави.
Аз не ти обещах да сме винаги заедно с теб.
Само утре да бъдем кълбо от кълчища и възли.
Непознатият вън, който иде да ни разплете,
дълго в храстите шипкови, смаян, издраскан ще зъзне.
Върху печката къкреше чайник със билки и мед,
на липа и на лайка ухаеше здрачът безплътен.
Ще увисне над мене оловно, бездънно небе –
подир няколко мига, когато поемеш по пътя.
А сега остави ме – да ти шия наново крила! –
та да литнеш оттук. И послушай – недей се завръща...
Остани в оня свят – там, където снегът наваля
върху покрива чер на смълчаната срутена къща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
