Feb 4, 2014, 10:28 PM  

Къща за ангели 

  Poetry » Love
1455 0 21

Някой ангел несръчен в Господния храм разпиля

дълъг наниз от перли и ледени сини мъниста.

И над стария град се прихлупи – и дълго валя

тих снежец – и написа живота ни сякаш начисто.

 

После плете дантели в стъклата ни потни среднощ.

Престрашено врабче свойте стъпчици тихи остави.

И се любихме дълго – и дълго! – под лунен разкош,

в барабанния тропот на всички сърдечни октави.

 

Аз не ти обещах да сме винаги заедно с теб.

Само утре да бъдем  кълбо от кълчища и възли.

Непознатият вън, който иде да ни разплете,

дълго в храстите шипкови, смаян, издраскан ще зъзне.

 

Върху печката къкреше чайник със билки и мед,

на липа и на лайка ухаеше здрачът безплътен.

Ще увисне над мене оловно, бездънно небе –

подир няколко мига, когато поемеш по пътя.

 

А сега остави ме – да ти шия наново крила! –

та да литнеш оттук.  И послушай – недей се завръща...

Остани в оня свят – там, където снегът наваля

върху покрива чер на смълчаната срутена къща.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1268 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??