Небето алабастър е излъскан
и облаците дипли на къделя.
Над ридовете слънцето изтръсква
юргана си по Божия повеля.
Главиците на късни минзухари
разтварят венчелистчета безчет.
Невести млади в луда надпревара
събират от лозите берекет…
Браздите с кафеникавите буци
с оралото си дядо ми раздира.
Врабците сиви в старите улуци
на тихия ветрец акомпанират…
Стаен във висините е егрекът.
Прозвънват медовитите кавали.
Порязаникът в шепата ми мек е,
дъхти ми на пшеничените бали.
Полянката с разлистена мозайка
посреща ме на слънчева постеля.
Тревата ù за лятото се вайка
в зенита на красивата неделя.
В горичката от спретнати брезици
под сенките на есен пъстрозлатна
аз чакам светлоликата момица,
в която да се влюбя безвъзвратно!
20.10.2020 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени